Dalida & Alain Delon
Преди тази песен ме натъжаваше, сега ме кара да се усмихвам. Напомня ми за един настоятелен и все пак непохватен французин:-)
и за Торино през една самотна дъждовна вечер:-)
Всъщност се оказва, че контрола върху мястото, което заемаме в живота, е изцяло наш. Ние сме жертва на самите себе си. Жертви сме, ако на подсъзнателно ниво вземем решение да сме такива. Всесилни сме, ако решим, че можем да се справим и не се страхуваме.
Страхът от грешки и страхът от тъмното са нещото, от което човекът с неговия кратък живот е трябвало отдавна да се отърси. Толкова ни е мало времето, като на мушици еднодневки, че веднага щом се родим преживяваме един встъпителен краш курс към животът…. и когато захапем, схванем, не остава какво да правим освен да се усмихваме глуповато към слънцето:-)
Животът приключва, до които и етап да си стигнал, за каквото и да си се борил. Допринасяш за общата супа от генофонд и това е. Името е една илюзия за безсмъртие. Великите гробници и великите имена са едни празни черупки без съдържание. Аз като чуя например за Александър Бел имам някаква идея, че е измислил нещо, но нямам представа с какви мисли се е будил сутрин, за какво се е борил, обичал ли е, мразил ли е, на кои вицове се е смял.
Тъй че животът приключва и това е едно от нещата, които просто се приемат. Един вид причинител и ограничител на човешката безумна алчност за всичко.
Приключва животът. Веднъж обърнеш ли се рязко да видиш дали зад гърба ти няма сянка – имаш голям шанс да продължиш да го правш до края на живота си докато тази сянка не се окаже кокалеста и с вечна усмивка.
Живейте по леко. Бъдещето ще се случи, незавсимо дали се тревожите за него.
Досега не бях виждала толкова черен облак като този, който се изля привечер.
Recent Comments