The fun theory

читателско писмо от вестник

беше ми изпратено по пощата и не знам от кой вестник е.

Кой и защо подписва смъртната присъда на онкологично болните хора, пита нашата читателка и ни разказва личната си драма

Всяко заболяване винаги е свързано с проблеми – изкарва от строя всеки, а някои изпраща в леглото. Прави ни слаби и зависими. Всяка диагноза плаши. Но има диагноза, от която се страхуват всички, без изключение, и се надяваме, че с нас това никога няма да се случи! Няма да стане.

Уви… Ракът… Той не щади никого… нито децата, нито старците, нито мъжете, нито жените. Страшна, кратка думичка, която само за миг променя живота и поставя в него нова начална точка. Днес си правиш планове за бъдещето, отглеждаш децата си, радваш се на живота…. – и изведнъж, страшната присъда на лекарите: “Вие имате рак”!

Аз не знам как реагират хилядите нещастни хора, чули страшната диагноза. Когато я произнесоха на съпруга ми, първата ми мисъл беше да не се разплача и да не показвам колко съм уплашена.

Обикаляйки заедно с него един куп болници, където го оперираха много неврохирурзи, аз си мислех, че най-лошото е вече зад гърба ни, но не! Очевидно, Бог е решил, че все още не сме изстрадали всичко, което ни е писано. Страшна диагноза – рак на гърлото, и с това трябва да живеем, да живеем и да се борим, а не да вдигнем безпомощно ръце. И когато ти се иска да виеш – трябва да се усмихваш, да му казваш, че е силен и ще се справи с всичко, всичко ще понесе, та нали е мъж, той може!

Ние изминахме целия този нелек път, който, за съжаление, изминават хиляди от нашите съграждани: онкодиспансер, поставяне под отчет, чакането на безкрайни опашки заедно с такива като нас нещастни хора. Потвърждаване на диагнозата и определяне на лечението – облъчване.

Първо, един курс, а след това втори – за всеки случай, така да се каже.

В радиологичното отделение има само два апарата за облъчване. И двата са много стари и непрекъснато се повреждат. Трябваше да видите хората, които плачат, седнали пред стаите с повредените апарати, защото за мнозина от тях това беше бавно убийство: всеки пропуснат сеанс буквално ги убиваше. А лекарите в безизходица само разперват ръце, уви, в този случай те са безсилни.

Кой ли ще се ангажира с доставянето на нова техника

И двата апарата в Онкологичния диспансер отдавна е трябвало да се сменят и за това знаят и в Министерството на здравеопазването, както и депутатите в парламента. Министерството на здравеопазването няма пари, а да се ремонтират постоянно апаратите струва скъпо, но няма друг изход.

Цялото лято на 2007 г. ние прекарахме пред вратите на радиологията, опитвайки се да завършим започнатото лечение. След това до ноември 2008 г. веднъж на всеки три месеца само ходихме на преглед при онколог, където ни уверяваха, че всичко е наред, всичко дори е прекрасно – съпругът ми няма рак, за нищо да не се притесняваме. Но аз виждах, че няма подобрение в здравословното му състояние и че той говори все по-трудно и по-трудно макар че се опитваше да не го показва.

По време на посещенията ни при онколога, той многократно се опитваше да обърне внимание на лекарите към болката и дискомфорта от другата страна на ларинкса. Но те “не виждаха нищо”.

Накрая през ноември 2008 г. го приеха в болница, където под пълна упойка му направиха биопсия и го изписаха с диагнозата… здрав! Длъжна съм да кажа, че преди операцията съпругът ми поискал от опериращия го лекар да обърне специално внимание на другата страна на гърлото, където чувства болка. Но…

мъките ни продължиха и след диагнозата “здрав”

След болницата съпругът ми се почувства още по-зле, гласът му изчезна почти изцяло, страдаше от силни болки, имаше кръв в слюнката. От отчаяние ние, “здравите” според преценката на онколозите хора отидохме на преглед при фониатър – лекар, който се занимава с възстановяването на гласа. Милата жена, тя погледна съпруга ми и изпадна в ужас. Всички гласни струни бяха разкъсани, кървяха, множество язви, очевидно, от травматично естество. Естествено, за никакво възстановяване на гласа не можеше да става дума. Лекарят препоръчва да се обърнем към шефа на УНГ отделение в държавна болница.

За наш късмет, главният лекар беше много приятен и внимателен човек: приеха съпруга ми в болницата, направиха му биопсия и в края на декември му поставиха диагноза – трета фаза на рак на гърлото.

Кой може да ми обясни, как може да се случи така: през ноември изписват човека от специализирана клиника с диагноза “здрав”, а през декември, в друга болница – с диагноза “рак”?

Медицински грешки, небрежност, нехайство… – как да нарека това?

Със справката и поставената диагноза ние пак отидохме при лекуващия ни лекар в онкодиспансера. Ако мислите, че лекарката-онколог си призна за грешката, че ни се извини – дълбоко се заблуждавате! Храс! Тя мълчаливо скъса издадените от нея преди това справки, където беше написала, че няма рак, като ни заяви, че съпругът ми не може да разчита на по-висока от трета група инвалидност, и то за друго заболяване. И добави, че не знае какво да прави с моя съпруг, и поради това, по-добре е да издейства квота в Министерството на здравеопазването, а с мъжа ми да се оправят в столицата, тъй като не разполагат с необходимите лекари, които може да го оперират.

Честно казано, в този момент ние дори се зарадвахме. Все пак в София има истински специалисти, а както изглежда, не всичко е изгубено! Ех, ако знаехме тогава, колко сме грешали!

Чуйте ме, болни и нещастни хора!

Сега искам да се обърна към всички, преминали същите кръгове на ада и надяващи се на помощ по такава квота – не се надявайте напразно! Това, което преживяхме, може да ви послужи за добър урок и да ви предпази от тези грабители, на които попаднахме ние!

След като ни дадоха квотата, ни предупредиха строго, че трябва да сме на място в клиниката до 9 часа на 27 януари с направлението и стъклата с биопсията. Там ще ни очакват с отворени обятия.

Както се полага на добросъвестни и изпълнителни граждани, точно в определения час бяхме вече в София, в клиниката, а в 11 часа чухме от лекаря, който ни прие, следното:

- Е, защо идвате тук? Вие трябваше да се оперирате още преди една година – тогава бихме могли да отстраним малките парчета, а сега трябва да отстраним целия ларинкс. Вие вече никога няма да бъдете в състояние да говорите и до края на живота си ще останете пълен инвалид.

Министерството на здравеопазването не ни е изпратило никакви документи! Къде са копията? Къде са изследванията ви? Второто копие от документите трябва да се даде на ръка! Тъй като вие не разполагате с нищо, ето ви списък с необходимите неща и ако все още не сте променили решението си да се лекувате при нас, направете отново всички изследвания, а след това елате да ви приема!

Ние не излязохме, ние изпаднахме от кабинета в пълно недоумение. Решихме да направим отново всички изследвания, сега и тук, на място, в тази клиника, и отново бяхме шокирани. Обикаляйки различните кабинети, разбрахме, че може да си направим почти всички изследвания безплатно, но… това ще е възможно най-рано през февруари, в края на март, дори и през април. А трябва да ви припомня, че беше 27 януари. От отчаяние попитахме: “А няма ли начин да стане по-бързо?” Няма проблем – платете и елате утре или в края на седмицата.

Разбира се, че след като се бяхме оказали в такова безизходно положение, платихме парите и направихме изследванията. А какво ни чакаше още? Аз само ще кажа, че това изследване ни отне 2 седмици и ни струваше почти хиляда долара. Но имайте предвид, че за наше щастие, ние винаги има къде да отседнем, когато сме в София.

&lta href=’http://ads.blitz.bg/www/delivery/ck.php?n=ab5f8245&ampamp;cb=INSERT_RANDOM_NUMBER_HERE‘ target=’_blank’&gt&ltimg src=’http://ads.blitz.bg/www/delivery/avw.php?zoneid=5&ampamp;cb=INSERT_RANDOM_NUMBER_HERE&ampamp;n=ab5f8245‘ border=’0′ alt=” /&gt&lt/a&gt

Какво щяхме да правим, ако нямахме нито роднини, нито приятели в столицата?

След като направихме всички изследвания, се върнахме обратно при лекаря в клиниката, връчихме му резултатите. Казаха ни след една седмица да се явим на комисия. Едвам дочакахме още една седмица (състоянието на съпруга ми се влошаваше с всеки изминал ден, вече не можеше да издържи болките без обезболяващи), явихме се на комисия, където завеждащият на отделението потвърди диагнозата – рак 3-та степен в напреднал стадий, а единственият изход е само един – пълно отстраняване на ларинкса … Но в момента няма място в клиниката и трябва всеки ден или да идваме на място, или да се обаждаме по телефона, за да разберем кога ще се освободи.

Ето, това е българското здравеопазване

Няма да ви отегчавам с подробности, само ще кажа, че дори с всичките си връзки успяхме да попаднем в болницата чак след една седмица, при това – “нелегално”, не се водехме на отчет.

Никой не бързаше с операцията. Извиняваха се с многото записани преди нас пациенти, с отсъстващите лекари. Но както се оказа, ще трябва да седим и да чакаме месеци наред, разбира се, ако не си платим. Разбрахме го от другите, като нас, които бяха минали по същия път. Ако не си платиш, ще те държат така и ще те изпишат, защото е изтекло времето, предвидено за лечение и престой по клиничните пътеки. Но ако си платиш, може да попаднеш на операционната маса още на следващия ден. А обявената от болните сума направо ме уби – около 4000 лева. Това е само за операцията! След това ще трябва да се плати на старшата сестра за това, че е разрешила да се грижат за пациента след операцията, или да си наемеш платена сестра. Обикновената (щатна) сестра дори и няма да се приближи до болния без пари. Трябва да уточня, че след операцията пациентите са напълно безпомощни, две седмици трябва да се захранват само чрез сонда и само със специална храна. Естествено, никой няма да го направи безплатно…

А от това, че трябва да разполагаш с 10 000 лева на ръка, никой не се интересува. Оправяйте се сами.

..И продължихме да чакаме

Измина цял месец, без да дочакаме заветната операция и виждайки, че състоянието на съпруга ми се влошаваше, в отчаянието си се обадих на главния лекар, същият този, който откри заболяването на съпруга ми, и му разказах всичко. След един ден той ми се обади и каза, че в държавната болница има прекрасен хирург с опит в провеждането на такива операции и че не трябва да губя повече никакво време.

След една седмица оперираха съпруга ми в тази болница. Ние сме много благодарни на всички здравни специалисти, които работят в нея. Направиха всичко, което е по силите им. Но тъй като бяхме загубили много време, трябваше да се премахне изцяло ларинксът.

Съпругът ми остана с трайни увреждания. Не може въобще да говори и има проблеми с дишането.

Сега, за да се облекчи поне малко животът му, ще трябва да се направят още две операции, които, за съжаление, не са направили.

Сега в Министерството на здравеопазването тече проверка по нашата жалба за неправилно проведено лечение и медицинска небрежност. Всъщност, това дори не е жалба: съпругът ми написа писмо до министъра, назовавайки всички герои в този тъжен сценарий с истинските им имена. Ето защо, за разлика от съпруга ми, аз няма да посочвам имената на участниците.

Но някой трябва да отговори защо след повече от 2 години лечение, превърнаха здравия човек в инвалид? Непредвидимото поведение на лекарите, които се отнасят към пациентите, болни от рак, като към прокажени, като към ненужна вещ.

Все пак, след като преминахме през всичко това, аз искам да кажа на хората, които са чули страшната диагноза: не падайте духом, не се отчайвайте! Ракът не обича слабите! Той може да се излекува, само да ви даде Бог да попаднете на грижовен и внимателен лекар. И трябва да се въоръжите с много търпение…

Бележка на редакцията: Това писмо има подател, но молбата на нашата читателка е да не споменаваме името й. Тя ни пише, че имала твърде много проблеми с хората, които съпругът й е цитирал в жалбата си до министъра на здравеопазването. Но обеща да ни изпрати заключението от проверката, която в момента тече в посочените болнични заведения разпоредена от Министерството на здравеопазването.

Zero Assoluto – Per dimenticare

Видях, че не съм писала от много много време. Може би е свързано с това, че изключих компа и си живеех живота известно време. Сега отново съм на линия докато уча по статистика и имам достап до фб.

В амазон най-новите издания на необходимите ми учебници струват 150 евро – 3 бройки. Трагично, защото 1 ще го снимам, но 2 ще трябва да се жертвам.

Ех, свърши една епоха. Още се бъзикам, че съм висшист и като умра ще ми го напишат на плочата. Предстои да се боря за допълнителните титли, които на плочата няма кои знае колко да ме греят в повече.

Ходих на 3 сватби, хванах 1 букет. Ядох много бонбони и торта. Не се жениха мои приятели, ама си представих какво ли интересно чувство е. После се сетих, че нямам много, така че чувството ще си остане специално към всеки един и няма да премине в досада.

Зависи. Един си хвана гадже, което ми стана антипатична от пръв поглед и му казах, че искам да се срещам само с него и да не ми се мъкне в пакет. От 1 година не сме се виждали, ама пък поддържаме виртуална връзка. Което идеално за моето темпо.

Така, опряхме до статистиката. Днес сутринта свърши нещо, усетих го. Не аз, де, събудих се сама, уви:-) Но усетих едно различно чувство, сякаш свърши точно една епоха, една личност и е време да дефинирам новото аз и нещата, които желая да ми се случат.

Остават 2 години и два месеца до края на света, смятам да ги прекарам във вършене на нещо, което ми харесва.

В събота съм на изпит по статистика, което е моят план Б. План А ще стане ясен в края на Ноември и е необходимо да положа още много усилия за него.

Става ми вече все по-лесно да разпознавам Везните, като ги срещна.  Въобще и другите горе-долу, но мъжете Везни съм просто чук и гек. Къртя мивки там. Само като го видя и хоп – Везни. Телците почти също. Но това познание съвпада с момента, в които започвам да разбирам, че това, което го пише за Водолейте може би е само добро пожелание и не е непременно вярно. Следователно и за другите е така, а досега съм търсила само нещата, които искам да видя в например Девите.

Имам още 4 мин преди да трябва да почна да уча.

Отслабнах и задържах. Разбрах защо е от такова значение за днешното общество. Защото е признак, че можеш да се владееш, че не поддаваш на инстинктите си, че си амбициозен и, че като искаш да постигнеш нещо – го постигаш. За това пожертвах донякъде удоволствието от храненето, но в крайна сметка волята ти решава проблемите, а не шоколада.

10.59 – Приятен ден на всички:-)

If you feel like doing something for humanity…

http://setiathome.ssl.berkeley.edu/

Jovanotti – A te

Witold Pilecki

http://en.wikipedia.org/wiki/Witold_Pilecki

help

Once I saw a picture but I forgot what was its name.

I think it was a balck and white photo or very good drawing of the sea. A bit inside the water there was a man, standing on a chair, with the mimic of an orchestra conductor with a high rised wand. As if he was conducting the sea itself.

And now I remember of one other, again of the sea, with old men sitting in chairs, again a bit inside, and doing something.

Has by chance anyone seen them?

Упражнение 1 по италиански

глагола mangiare – ям

Io mangio – Аз ям

Tu mangi – Ти ядеш

Lei mangia – Тя яде

Noi mangiamo – Ние ядем

Voi mangiate – Вие ядете

Loro mangiono – Те ядат.

Уф. Защо? Освен, че приличам на бременна, направих и бузки. Грух грух

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ!

MERRY CHRISTMAS AND A WONDERFUL NEW YEAR TO ALL!

Брей брей

А аз си мислех, че гражданската защита е потънала някъде в реформите на новото време, но не! Тя се е преродила от прахта на времето на стругарите, които преизпълняват дневния си таргет (по новому), и има даже чудесен сайт. Вижте и вие.

what to do?

How do you help a person, who doesn’t accept your help but makes you feel guilty that you are not giving it? Maybe I am not giving the help the other wants, but this is the one I can give.

Its a bit fucked up with all the filters we create to defend ourselves from society’s negative traits. Like the person who doesn’t trust your smile because he thinks that you are laughting at him.

Like the words we have teached ourselves to ignore but which are in fact the exact words we have to accept to help ourselves.

This is why sometimes we have to wrap one meaning in different packages. I see that marketing tries this but the only things it is achieving is the complete blindness of the consumer.

This is what we are. We are blind to signals and deaf to words. We always know better. We are sick of hearing of the n’th time the same mantras from our parents.

But sometimes just… listen. Whatever your parents, friends and close ones are saying, they are doing it out from positive grounds and they want to help you to achieve your ideas.

Because, honestly, complaining and not listening makes you a grumble whimper.

———–

interesting. I needed to see it written to find the solution and to accept it. My fellow readers, this happens often – I open the browser, I start writing, I see it written and I find the solution to my problem, so I close the browser without saving ;D